За отчета на ФНИ – 2019 (обновена)

Струва ми се, дори съм убеден, че ФНИ вече означава Фиктивни Научни Изследвания. Началото на този процес започна с конкурсите  през 2008 г. и 2009 г., прекрасно описани в книгата на Е. Хорозов „Проектният бизнес и ограбването на науката“, премина през скандалите от 2012 г., които свалиха тогавашния министър С. Игнатов и през провалените конкурси  в „нулевите“ 2013 г. и 2015 г. заради несъответствие на нормативната уредба на фонда и предложените от него конкурси с действащото законодателство. Фондът не само не получи пари за 2013 г., но и плати глоба от 6 млн. лв. Сесията през 2014 г. ще се запомни с нечувани постижения – беше проведен за пръв път конкурс само за фундаментални научни изследвания без да се направи проверка за фундаменталност на изследванията. Една Временнна научно-експертна комисия (ВНЕК) дори прогласува да не прави такава проверка. Най-важният документ – Методиката съществуваше в 3 различни варианта, като нито един не беше легитимен, а последният беше приет в среднощна доба на апокрифно заседание с неизвестен регламент и състав, и без протокол. В договорите пък беше записано, че са само за фундаментални изследвания, без това да е правено. Сред класираните проекти за фундаментални изследвания бяха напр.

– E02/35 – Оползотворяване на вторичен (постконсумативен) полиетилен терефталат от опаковки – одобрени 210000 лв.

– E02/20 – Влияние на аерозолното и газово замърсяване върху качеството на въздуха над населено място в планинска долина – финансиран със 100 000 лв.

– E02/88 – Иновативни био-електрохимични методи за третиране на отпадъчни води

– T02/169 – Производство на висококачествен формалдехид и карбамид–формалдехидни смоли  – проблеми и иновативни решения – финансиран със 195 000 лв.

– T02/100 – Изследване и оценяване на технологични решения в шевната промишленост, одобрени 248 000 лв.

– E02/217 – Традиционни български вина – характеристики и идентификация – финансиран със 198750 лв.

– E02/75 – Светодиодно осветление за по-добро здраве и качество на живот – финансиран с 60000 лв

– ИО2/68 – Методи и технологии за подобряване на достъпа до електронни услуги финансиран с 214500 лв.

– K02/75 – Културна идентичност и енергийна ефективност  при ревитализацията на междублоковите пространства на жилищните комплекси в София – финансиран с 232000 лв.

Бяха одобрени стотици такива проекти. Няма да ги посочвам. Както казва народът, не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е запъртък.

        Имаше проверка от АДФИ, която посочи и потвърди нарушенията, но МОН не реагира. Вдъхновени от липсата на адекватна административна реакция, ръководителите на ФНИ демонстрират неуважението си към законодателството и до сега. ФНИ и МОН жертваха сесията през 2015 г., за да създадат нов правилник. Щеше да е достатъчно да се направят корекции в стария правилник и да се проведе конкурсната сесия, а след това да се прави нов правилник. МФ беше съгласно с такъв вариант и беше посочило какво да се направи. Но ръководството на ФНИ очевидно преследваше други цели.

Групата, която създаде правилника до голяма степен съвпада с комисията „Вайсилов”, която обслужваше Игнатов и в която участваха тогавашният управител на ФНИ Христо Петров, Рангел Гюров, Румяна Христова, Лора Павлова, Ана Пройкова, Николай Витанов, и още знайни и незнайни учени, интелектуалци и лобисти. Някои от тях са известни с нарушенията си като бенефициенти и администратори във Фонда. Великата ѝ идея беше да се създаде единен регистър на всички учени в България и те да бъдат подредени по импакт-фактор (вж. „Нормотворци с импакт-фактор“).  Най-добрите учени, заемащи върха на пирамидата щели да имат право да бъдат членове на ИС, следващият слой – да бъдат членове на НЕК, а „най-некадърните“ – да бъдат оценители и рецензенти. Цялото това безумие се ръководеше от Вайсилов и зам.-мистъра по това време Николай Денков, който дори не отговаряше за ресор „Наука“, а за висшето образование. Никога не бях си представял Айнщайн, Нилс Бор, Дирак или Ландау като членове на ИС на фонд. За Вайсилов по можех да си го представя, особено  ако назначението му зависеше от Денков. Според мен най-добрите учени трябва да бъдат бенефициенти, а не разпоредители с парите на фонда, за което не се изисква кой-знае какъв интелект.  

Тъй като импакт факторът и импакт рангът не са създадени да оценяват личности и качества на научни резултати, Вайсилов се зае и състави допълнителни критерии, които тогава нарекох „Вайсилов-фактори“.  Струваше ми големи усилия да предотвратя тази глупост.  МФ също имаше възражения. Но упоритото преследване на тази налудничава идея доведе до напълно безотговорното проваляне на конкурса през 2015 г. и загуба на милиони левове.

Утешителна печалба за Вайсиловци и Денковци беше списъкът с минимални критерии в края на правилника.

Само след година стана ясно, че правилникът от 2016 г. не действа. Оказа се, че няма достатъчно желаещи за „престижните“ длъжности и за оценители. ИС непрекъснато продължаваше сроковете за записване на желаещи.  Поискаха и оценители от чужбина, но напразно.

Ще дам пример с ПНЕК и ВНЕК по Физика и Науки за Земята. Оказва се, че няма желаещи с необходимия ценз за комисиите по Науки за Земята. Не могат да се намерят 5 души с индекс на Хирш по-голям или равен на 7, които да искат да стават членове на НЕК и да не участват с проекти. Оказва се, че учените предпочитат да се занимават с наука. Затова ИС взел „мъдрото“ и незаконно (без кавички) решение да обедини двете постоянни комисии в една. Обединил и двете временни комисии в една. Както ще видим, членовете на новите комисии също се припокриват. Новите две комисии са от по 5 души – трима физици и двама „Земеделци“. Обръщам внимание, че в отчета за 2019 г. планетата Земя, навсякъде е написана с малка буква – като земя, почва. Но на това никой не обръща внимание.

В Правилника-2016 г. обаче е записано, че ВНЕК и ПНЕК за тематичните конкурси се създават за всяка научна област.

Дребна работа ли е това? Не е. Защото става дума за различни научни области, а изискванията към членовете по различните научни области са различни.

Нормално е да се очаква, че ръководството на ФНИ ще се опита да привлече по-високо квалифицирани учени. Вместо това от 28 май 2019 г. е направено изменение в Правилника и критериите за научна квалификация са занижени. За физиката вече се изискват 20 научни публикации, от които поне 15 научни статии в списания с импакт фактор или импакт ранг, индекс на Хирш 6. За науките за Земята числата са съответно 20, 10, 5. Индексът на Хирш е намален с 2 единици. Нещо повече, снема се изискването за всяка научна област да има по една ВНЕК и една ПНЕК. С решение на изпълнителния съвет може да обединява две ПНЕК в една. Ръководството на ФНИ само си създава правилниците, само си ги променя и само си ги нарушава. А за незаконното обединение преди промените в правилника никой не обръща внимание.

Само че пак не си свършили работата. Забравили да разрешат обединяването на ВНЕК (чл. 35 ал.3). И ВНЕК отново е незаконна.

            Отчетът за 2019 г. показва, че порочната схема от 2014 г. за неправомерно финансиране на нефундаментални изследвания като фундаментални още действа, макар и по-прикрито.

            Един поглед към посочените от ФНИ като най-добри проекти, показва, че те не са и не могат да бъдат за фундаментални изследвания. Ето някои от тях:

– ДН17/22 от 2017 г. – Оползотворяване и приложение на отпадъчни материали от етерично- маслената индустрия за „зелен“ синтез на метални наночастици

-ДН09/5 от 2016 г. – Интегриран подход за получаване на чист водород с оползотворяване на парниковия газ СО2

– ДН09/17 от 2016 г. – Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики

– ДН16/11 от 2017 г. – Топлинни свойства на почви при различни начини на земеползване и мелиориране.

-ДН 04/7 от 2016 г. – Изучаване структурата и динамиката на атмосферния граничен слой над комплексна орография и градска среда

-ДН 04/5 от 2016 г. – Геохимични промени в състава на органичното вещество в насипища на зточномаришкия басейн

Интересно е да се види съставът на ВНЕК и ПНЕК за проекти с фундаментални изследвания. За пример ще взема комисиите по физика и науки за Земята. Съставите на комисиите са сменени по средата на 2019 г.

ПНЕК с мандат 12.04.2019–31.03.2021 г. е в състав:

Професор дн Мирослав Вергилов Абрашев – СУ „Св. Климент Охридски“, София

Професор дн Пламен Костадинов Петков – ХТМУ, София

Доцент д-р Светослав Михайлов Колев – Институт по електроника, БАН, София

Професор д-р Йордан Иванов Кортенски – МГУ „Св. Иван Рилски“, София

Проф. дн Румяна Василева Вацева – Национален институт по геофизика, геодезия и география,   БАН

В предишния състав с мандат 01.04.2017–31.03.2019 г. вместо проф. Р. Вацева е била проф. д-р Марияна Николова. Това е цялата разлика.

Съставът на ВНЕК пък включва:

Доц. д-р Светослав Михайлов Колев – Институт по електроника, БАН;

Проф. дн Пламен Кoстадинов Петков – ХТМУ, София;

Доц. д-р Юлия Любомирова Генова – ИФТТ, БАН;

Доц. д-р Александър Кирилов Здравков – МГУ „Св. Иван Рилски“, София

Доц. д-р Тодор Стефанов Петров – ТУ, София;

Двама от състава на ВНЕК са членове на още два състава на ПНЕК (2017-2019 и 2019-2021 г.). Разликата между физиците във ВНЕК и двете ПНЕК е в това, че в ПНЕК е М.Абрашев, а във ВНЕК – Ю. Генова.  Сред тези хора не виждам нито един физик и нито един от Науки за Земята, който да е извършвал фундаментални научни изследвания.

     Изглежда физическото племе е на изчезване, щом не могат да се намерят повече от 4 физици за 3 комисии. Може ли едни и същи хора да приемат проектните предложения и след това да приемат отчетите по тях?

      Поинтересувах се какви са наукометричните показатели на новия член от Науки за Земята проф. дн. Р. Вацева. Според Scopus, тя има 10 публикации, 33 цитата и индекс на Хирш = 3. А минималните изисквания са за Хирш = 5. Това означава, че тя няма право да бъде член на ПНЕК.

Възниква и още един въпрос – как само с 10 публикации в списания с импакт ранг и по-малко от 33 цитата Вацева е станала и доктор на науките, и професор. Как гласува за проектите по физика заедно с колегите си физици, които имат Хирш от 6 нагоре и поне 15 публикации с ИФ или ИР.

Има ли кой да разгледа тези въпроси в МОН, Административната прокуратура и Парламентарната комисия?

This entry was posted in ФНИ, Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.