Prologue

Нарекох този блог FAIRSCIENCE, защото през целия си живот съм мечтал и съм се борил за честна наука, за наука без фалшификации, без паразити, които обсебват чужди резултати, за наука, неподвластна на административен произвол. Мечтаех да работя с почтени истински учени, с които да мога свободно да споделям идеи, да слушам и правя доброжелателни критики, да вдъхновявам и да се вдъхновявам от нови научни идеи. 

     Идеалното е непостижимо. Но все пак имах удоволствието и честта да срещна такива хора. Имах и нещастието да имам за началници дребни занаятчии, чужди на духа на науката, за които степените и званията бяха (и още са) начин за избиване на комплкси. Искам да разкажа и за едните, и за другите.

     Най-големият недостатък на научната дейност у нас е липсата на ясни научни критерии за оценка на научния резултат. Има точни науки, като физиката и математиката, където резултатите могат ясно да се формулират. За съжаление, най-неточна се оказва именно науката за оценка на тези точни резултати.

     Научното творчество не е за всеки. Истинският творец дори когато рекламира резултатите си и се опитва да преувеличи значението им, винаги съзнава тяхната стойност, а чрез тях, и своето място в научната общност. Истинският творец може да оцени и чуждия резултат и да му се радва, защото и той се обогатява чрез него. Всяко истинско ново постижение, колкото и да е малко, е красиво. Тази красота не може да се види, а още по-малко – да се почувства от дилетанта, каквито и степени и звания да си присвоява, до каквато и административна власт да се докопа.

     Оценката на научния резултат също не е за всеки. Лаиците търсят спасение в наукометрията, която несъмнено има големи успехи, но също не е за лаици. Според мен, човечеството не е измислило нищо по-добро от експертната оценка. Нужен е обаче истински експерт – знаещ, можещ и честен. Такъв трудно се намира. Тогава? Тогава идва на помощ академичното гражданско общество. То наказва прегрешилия експерт с най-суровото наказание – общественото презрение. А то води и до материални загуби…

     Именно липсата на това академично гражданско общество е и коренът на проблемите. Вместо да се страхува от общественото мнение, кариеристът-експерт се стреми да заслужи и получи с цената на всичко подкрепата на некадърника. Той утре ще му се отблагодари. Няма да пропусне, защото е зависим не от собствените си постижения, а от чуждото – нагласено – мнение. Често съм бил свидетел на следната жалка картина. Рецензент си позволява да критикува остро някоя бездарна или грешна работа. Веднага против него се обединяват некадърници с власт, които помагат на некадърника да се спаси от заслужения провал. От този момент нататък те са с един повече! И вече никога не дават на експерта да оценява!

     В този блог се надявам да покажа и добри и лоши примери от практиката.

     Но това няма да е всичко, защото животът е сложен. Не е само наука. Има съдби, има не само греховни падения, но и върхове. Има героизъм и предателство. Има и покаяние (наистина ли?). Има и памет…

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s