Съдържание с абстракти

Съдържание с абстракти

 

Posted in Uncategorized | Leave a comment

Аритметика на вековете

Тази кратка статия възникна по повод края на двадесети век. Някой беше поставил на сградата на президентството часовник, който отброяваше дните до края на хилядолетието, което според анонимния творец завършвало на 31 дек. 2000 г. По този повод възникна “обществена дискусия”. Референдум не беше проведен. И слава Богу, иначе хилядолетието щеше да завърши една година по-рано, без да си е изпълнило плана. Вместо това, бях поканен да напиша статия за сп. Природа (бр. 1-2 стр. 71-72, 2000 г.). Нарекох я “Аритметика на вековете“.

Неочаквано тази статия стана актуална във връзка с друг спор за названията на десетгодишните времеви интервали. Дали “двадесетте години” на някой век са годините от 11 до 20, 10-19, 20-29, 21-30 или някакъв друг интервал. Независимо от съществуването на различни мнения и жаргони в различни места на този и онзи свят, използващи различни мерни единици, истината е, че ако се използва десетичната мерна система, в която, както е известно, първото число е 1, а последното 10, и в която всеки интервал, кратен на десет, завършва на нула, то правилният отговор е 11-20. Предполагам, че статията ми от преди 16 години, е достатъчно убедителна.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

За академичната автономия (обновена)

Напоследък отново се постави въпросът за академичната автономия и закона, който се нарича Закон за академичната автономия. Във връзка с това се сетих за една голяма среща, организирана от Ректорската конференция на ФРГ през 1993 г. (18-21 юли) във Vila Vigoni (Италия). Срещата беше финансирана и от Европейската комисия и Световната банка, а темата й беше за висшето образование в страните от Централна и Източна Европа. На срещата бях заедно с проф. Ив.Лалов, когото взех като председател на Съвета на ректорите. И двамата изнесохме доклади, а след това се състоя тридневна дискусия върху проблемите на науката и ВО и се оказахме неочаквано за мен на различно мнение. Тук прилагам публикувани материали от конференцията. За съжаление, на времето ми изпратиха само моите изказвания и тези, които са разположени на страници между тях.

На първите страници са нашите два доклада, а след това (след пропуснати около 40 стр.) са изказванията. Това, което липсва, включва изказване на Лалов, според което аз съм представял в доклада си прекалено добра картина, като сравнявам България със Среноевропейските страни, докато всъщност ние сме били много по-близо до Румъния. Аз бях говорил за традициите в българското образование, създаени от учени, завършвали в Германия, Франция, Швейцария, Чехия… Изтъквах, че причните за изоставането ни са същите както в някои от най-старите университети в Полша, Чехия и Унгария, и се дълажат на неправилна политика. Румъния по това време беше се прочула с фалшивите си университети и хилядите незаконни дипломи. Сравнението с нея ми беше унизително. Към края на дискусията, председателят на срещата проф. Ериксон запита Лалов колко са незаконните университети в България и колко са незаконните дипломи, на което той естествено отговори, че няма такива. Тогава Ериксон възмутено каза “Защо тогава смятате, че сте като румънците и противоречите на министъра си?”

Ако някой има възможност да намери пълния текст на книжката с докладите и разискванията, ще му бъда много благодарен. Библиографските й данни са  “Perspectives on the Reform
of Higher Education in Central and Eastern Europe”I
DOKUMENTE ZUR HOCHSCHULREFORM (90/1994), Hochschul Rektoren Konfereenz

PS. Удаде ми се да намеря едно от изказванията на проф. Лалов и го прилагам.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

In vino veritas, in yoghurt sanitas…and money

 

От древната римска мъдрост знаем, че истината е във виното. От приоритетите на Оперативната програма за „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) разбираме, че здравето може да е в киселото мляко, но къде ще са парите за наука все още не знаем.  От Министерството на образованието и науката разбираме, че българската наука ще получи 350 млн лв, като основната част ще дойде от Европейската комисия. Парите ще бъдат давани на конкурсен принцип около 6 години. От Министър М.Кунева научаваме  че по приоритетна ос 1: „Научни изследвания и технологично развитие“ с парите ще бъдат изградени и усъвършенствани четири Центъра за върхови постижения (ЦВП) и осем Центъра по компетентности (ЦК). Първият вид центрове ще са насочени към фундаментални научни изследвания. Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука. Центровете за върхови постижения ще получат 200 млн.лв., а тези по компетентност – 150 млн лв.  За върховите постижения трябвала по-скъпа апаратура, макар че обявените 4 приоритетни направления са еднакви за всички видове центрове:

  1. Мехатроника и чисти технологии
  2. Информатика и информационни и комуникационни технологии
  3. Индустрия за здравословен живот и био-технологии
  4. Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.

 

Оказва се, че това са тематичните направления на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 на Министерството на икономиката. Оказва се също така, че цялата програма по „Научни изследвания и технологично развитие“ има за задача да обслужва иновационни, а не научни приоритети. Както е известно иновациите използват, но не произвеждат научен продукт. Към посочените четири приоритетни направления имало 32 „под-приоритета“, които Медияпул публикува. . Те обаче не са обявени на интернет страницата на МОН. Не е публикувано и Приложение VII за ЦВП, което трябва да съдържа критериите за оценяване на проектите. А процедурата за кандидатстване е открита.

Сладките приказки и обещания за развитие на фундаменталните научни изследвания се оказват само един надут балон. Внимателният преглед на процедури, критерии и индикатори потвърждава недвусмислено, че не само не става дума за фундаментални научни изследвания, но дори не става дума за научни изследвания.

Големият въпрос е дали г-жа М. Кунева е заблудена от обкръжението си, или съзнателно разпространява мита за финансиране на фундаменталната наука. Откак тя стана министър, съм правил много опити да се свържа с нея, но имам усещането, че тя не е била информирана за това.

Срамно е в един и същи документ да запишеш дефиницията на фундаментално изследване като

експериментална или теоретична дейност, предприета с основна цел за придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се цели каквото и да било пряко търговско приложение или използване

и да си поставиш като озновна задача Пазарно ориентиране на научните изследвания, с цел повишаване на капацитета за иновации със   Специфична цел 1: „Развитие на върхови и пазарно-ориентирани научни изследвания“. Тази „специфична цел 1“ се оказва една и съща както за фундаменталните изследвания в центровете за върхови постижения, така и в центровете по компетентност. А друга специфична цел просто няма! И нека веднаж за винаги стане ясно, че иновациите не са научни изследвания.

Няма съмнение, че има влиятелни хора, които се стремят да подменят научните изследвания с различни псевдонаучни дейности. Скандалната конкурсна сесия през 2014 г., в която всички представени проекти бяха признати за фундаментални, още се толерира и финансира от МОН и „лобито“ около Изпълнителния съвет.

Странно е, че хора, които се възмущават от финансирането на производството на кисело място като фундаментално научно изследване, приеха съвсем спокойно като фундаментални изследвания такива дейности като производство на формалдехид, пречистване на метан, 3D принтиране и приложението му за зъбни протези, система използваща биомаса за получаване на чиста енергия, „културна идентичност и енергийна ефективност на ревитализацията на междублоковите пространства в панелните комплкси в София“, комплексна система за биоремедиация на води, замърсени с тежки метали, потенциал на биоетанола като гориво за суровини, еко-технологии за биодеградация на  органични отпадъци с получаване на етанол и метан, облачни технологии за измерване и управление в електроенергийната система, клинично изследване на износването на нови циркониеви дентални керамики, светодиодно осветление за по-добро здраве и качество на живот, епигенетичен контрол на вирусни инфекции по картофи, и т.н. (вижте протоколите на Изпълнителния съъвет на Фонда „Научни изследвания“, с които са приемани отчетите и е гласувано финансирането за следващи етапи). Някои от тези въпроси може да са много важни, но нямат нищо общо с фундаменталните научни изследвания. И един въпрос с понижена трудност – дали членове на изпълнителния съвет са участвали в някои от колективите на проектните предложения, или са ръководили временните комисии, които са ги приемали. Ако пък се вгледате в темите на Оперативната програма и проектите на Фонда, не намирате ли някакво (не научно) сходство.

И тъй като In vino veritas, нека посоча, че Фондът финансира с близо 200 хил. лв и проект за фундаментални научни изследвания озаглавен „Традиционни български вина – характеристики и идентификация“. Може би истината е именно в тях! А ако няма истина, то поне има „едни пари“.

Защо тогава да се възмущаваме, че парите за наука може да отидат за народни носии, за шведски стени (защо не и шведски маси), игри, туризъм, кисело мляко и т.н.  Може би пък „in yoghurt sanitas”.

A OП НОИР все повече прилича на Chat Noir (черна котка).

 

 

Posted in Uncategorized | 1 Comment

Фонд „Научни изследвания” вчера и днес,… а утре, част 5 (обновена)

В предишната си публикация (Фонд „Научни изследвания” вчера и днес,… а утре, част 4) за пореден път поставих въпроса да бъдат обявени на интернет страницата на Фонда наукометричните показатели на членовете на Изпълнителен съвет и Управителя. Това не е мой каприз. След като в Правилника са определени минимални изисквания за членове на ИС, и тези данни са публични (както и всички наукометрични показатели в базата данни  “Учени, участващи в дейността на Фонд “Научни изследвания”) , то тяхното укриване предизвиква сериозни подозрения за възможно несъответствие. Данните трябва да са представени във вида, описан в Правилника – пълен брой публикации в списания с импакт фактор (ИФ) и списък с библиографските данни на не по-малко от 10 от тях за последните 5 години (2011-2015), брой цитати (общо за целия период и за последните 5 години), брой успешно защитили докторанти, индекс на Хирш, длъжности, заемани в структурите на Фонда, участия в проекти на Фонда и т.н.

След предишната ми публикация някои колеги ми изпратиха резултатите от техни проверки по SCOPUS и Web of Science. Аз съм им благодарен за съдействието, но бих искал да видя официална информация, за да няма евентуални грешки от различни транскрипции на имена или неточности на самите бази данни. Проверката по SCOPUS, е много тревожна. В ръководството на Фонда има хора с индекс на Хирш, равен на 0, 1, 2, 3, 4.

Нека ясно подчертая, че няма пряка зависимост между наукометричните показатели и пригодността на учения да заема определена длъжност във Фонда. Доказано е, че ИФ и подобните му индекси са неприложими за оценка на отделния учен и на стойността на неговите научни резултати. Има учени с високи формални показатели, които не могат да проумеят, че изследванията им не са фундаментални, които не са чували за регулациите при държавната помощ за научни изследвания. За академична почтеност също няма числови показатели. Спомням си и едно често цитирано изказване на Ландау при обсъждане на номинация за академик. „Какъв учен е той?! Та той има 200 публикации!“ Ландау има за целия си живот 98 публикации, но всеки знае името му, докато за оня с 200 публикации никой не си спомня. Също така Ландау никога не е бил в изпълнителен съвет или управител на фонд. След като са обявени обаче някакви числови критерии, то проверката за съответствие е задължителна. Казано е: внимавай какво си пожелаваш! Патологичните случаи пък трябва да се обявяват на всеуслишание и да се искат оставките както на тези, които не отговарят на изискванията, така и на тези, които ги прикриват.

За да няма недоразумения обръщам внимание, че в Правилника е направена „застраховка“ за членовете на ИС, като е записано, че настоящият ИС продължава дейността си до изтичане на мандата му. Дори за попълването на състава му с още двама души нямало да се прилагат новите изисквания. Само че това не изключва отстраняване на отделни негови членове и дори на целия състав от Министъра на МОН при несъответствие, несправяне с работата, злоупотреба с права и по други причини. Не е забранено и подаването на оставки.

Констатациите в цялата тази серия публикации са предостатъчни за незабавната оставка или освобождаване на изпълнителния съвет, за което аз решително настоявам като неизбежна мярка за нормалното функциониране на Фонда.

По-нататък ще обобщя някои от тях и ще добавя други конкретни факти, поставящи под съмнение (меко казано) не само компетентността и законосъобразността, а и академичния морал и задължителното съобразяване с добрите практики.

  1. Изпълнителният съвет провали конкурсната сесия през 2015 г. Вместо да провежда конкурсите с минимални корекции в нормативната уредба, той се занимаваше с непрдуктивно и ненужно от гледна точка на актуалните проблеми и Годишната оперативна програма създаване на нов правилник и изчакване на несъществени за тази дейност изменения в ЗННИ. Личните амбиции за включване в Правилника на илюзорни правила, процедури и ненаучни критерии за оценка на учените бяха отхвърлени, но доведоха до неоправдана загуба на време и сили и отклониха вниманието от по-съществени дейности.
  2. Няма обявени мотиви защо новият конкурс е обявен отново само за фундаментални научни изследвания. Има заложени критерии за оценка на проектните предложения, които противоречат на фундаменталността на изследванията. Има и критерии, които не подлежат на числова оценка. Има критерии, неразбираеми за чуждестранни оценители. Налага се впечатлението, че се подготвя повторение на грешките от сесията през 2014 г., когато за фундаментално изследване се признаваше и използването на пластмасата на бутилки втора употреба.
  3. Изпълнителният съвет и ръководените от него структури на Фонда работят некомпетнтно, не разбират добре проблемите и предлаганите от тях решения са неадекватни.
  4. Това особено пролича в отношението към незаконосъобразните конкурси от 2008-2012 г. Вместо стремеж към законност, видяхме опити да се заобикаля законът. На постоянните научно-експертни комисии (ПНЕК) бе възложено да проверяват договорите относно фундаменталност на научните изследвания в тях, разчитайки „фундаменталните” да получат пълно (100%) финансиране, както това се допуска от Регламент 800/2008 г. Абсолютно бе пренебрегнат фактът, че конкурсите не са проведени по изискванията на Регламента, дори му противоречат. Установяването на съответствие на отделни проекти с Регламента, при това от ПНЕК, които имат съвсем други функции, правомощия  и компетентности, говори за пълно неразбиране на правилата, които ИС е задължен да спазва. Ако ли пък ИС е разбирал какво върши, то това би означавало, че е заблуждавал научната общност.
  5. Самата идея за решаване на проблема посредством финансиране само на фундаменталните изследвания противоречи на основния конкурсен принцип на фонда. Няма никакво основание да се отказва финансирането на приложни проекти, преминали по същата процедура. Някои от тях дори са договорили и вероятно получили допълнителната финансова помощ от 50%.  И сега накъде?
  6. Не по-малко важен е начнът, по който е осъществявана проверката за фундаменталност. Много от членовете на ПНЕК-овете са участвали в проектите, които се е наложило да преоценяват, а някои от тях са били и в структурите на Фонда и са участвали в приемането на незаконосъобразните решения, а това е забранено от чл.31 на Правилника. Конфликтът на интереси е повече от очевиден. Как са избирани рецензентите от членовете на ПНЕК, по колко рецензенти на проект са назначени, има ли депозирани писмени рецензии с аргументирани мнения и как са приемани тези мнения от същите членове на ПНЕК.
  7. Членове на ИС са участвали и получавали финансиране за проекти, които не отговарят на изискването за фундаменталност на изследванията. Те си затварят очите, когато утвърждават отчети с очевидно нефундаментални резултати (понякога отбелязани и от рецензентите).
  8. Има сигнали от АДФИ за нередовно оценяване на проектни предложения, има съвпадащи рецензии, има оценител, оценявал съпруга си и сестра си. Има ли реакция от ИС?!
  9. Въпросите в тази посока могат да продължат. Отговорите са тревожни. Има договори, които са подписани като приложни, с осигурено допълнително финансиране, а при проверката от ПНЕК са обявени за фундаментални?! Има и такива, за които ПНЕК признава, че не са нито фундаментални, нито приложни, а спадат към експериментално развитие или проучвания, но предлага да получат някакво финансиране. Защо е този напън с признаци на измама? Един компетентен ИС трябва да знае, че дори всичките проекти да са фундаментални и да заслужават 100% държавна помощ, това не може да стане с незаконен конкурс, а още по-малко с поставяне на етикети за фундаменталност.
  10. Чувството за безнаказаност стимулира симулирането и „злоупотребата с власт и компетентност“. Прави се абсолютно невярното допускане, че „добрите” учени (произвели необходимия импакт-фактор, независимо от стойността на научните им резултати, и заели ръководни позиции) „знаят какво е наука” и следователно разбират от всичко и могат безапелационно да оценяват всичко. Една стара руска поговорка гласи:

Власть ума не прибавляет. Ето един особено показателен пример.

Директорът на Дирекция „Наука“ на МОН Зл. Карова, която е и член на ИС, е поискала от ПНЕК по Природни науки с председател проф. К.Хаджииванов Доклад 0409/125 от 10.11.2015 г. „да бъде извършена и предоставена експертна оценка за национална значимост на  проект „Оценка на потенциала на България за находища на критични за Европа суровини“ на Геологическия институт на БАН“. Резултатите са за ползване от Министерството на енергетиката – Отдел Природни ресурси и концесии. Няма данни за ръководителя на проекта и за научния екип, нито за някаква връзка с конкурс на Фонда. Във Фонда не е регистриран такъв проект. Фондът не е оторизиран да дава „оценка за национална значимост“. Става дума за критични за Европа (а не за Европейския съюз) суровини и се иска достъп, коjто не се предоставя на всеки срещнат. За кои европейски страни става дума? Кои райони ще се проучват? Включват ли Черноморския шелф и Родопската област? Разбира ли г-жа Карова, целият ИС и ПНЕК по Природни науки какво точно вършат? Знаят ли си функциите? Докладът на г-жа Карова е от 10 ноември, заседание на ПНЕК е имало на 21 ноември, а заседанието на ИС е на 27 ноември. Кога са назначени рецензенти, кога са разгледани рецензиите? Аргументацията на ПНЕК е, че „Предоставената анотация и план на разработката доказват по безспорен начин НАЦИОНАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ на проекта“ (курсивът от оригинала).  От кои членове на ПНЕК е извършена експертната оценка и на кое нейно заседание е приета. При такива експертизи рецензентите са явни. Тези въпроси са важни, защото съдържанието на „експертната оценка“ изумява:

            „Проектът предвижда осъществяване на фундаментални изследвания, целящи оценката на ресурсния потенциал на България…“. Отново магическият етикет „фундаментално изследване“ е прикачен към проучване, което дори не може да се отнесе към научните изследвания. Останалата част от това уникално решение прочетете в Протокол 7/27.11.2015 г. и ще възникнат още въпроси.

  1. Членовете на ИС се оказват и големи финансови специалисти. За мен е смущаващ записа в Протокол 18/13.03.2016 г.: „Проф. Копева разгледа становището на финансовия одитор и установи, че разходите, определени в становището като недопустими, са използвани правомерно, и би трябвало да бъдат признати като допустими“. След което мнението на финансовия одитор е заменено с това на Копева.

В цитирания вече Протокол 7/ 27.11.2015 г. е обсъждан одитен доклад, в който не се признават за правомерни разходи за над 300 хил. лв. Случаят е докладван в ПНЕК по Природни науки от председателя й проф. К.Хаджииванов, който заблуждава комисията, че одиторът бил направил груба грешка като определил разход (около 10 000 лв.) за неправомерен, защото „покупката на научно оборудване по проекта следва да бъде в рамките на допустимия период 03.10.2011 – 03.04.2012 г.“. Според Хаджииванов „още в заглавната страница допустимият период е дефиниран като 03.10.2011 – 03.04.2013 г.“.  Допустимият период за покупка на оборудване е 6 месеца и е ясно дефиниран в Договора по проекта в чл. 10. Този член е цитиран експлицитно в одиторския доклад. В Договора е описана и задължителна процедура за удължаването му при невъзможност да бъде спазен. Знам това, защото през 2014 г. бях в същата ПНЕК и познавам съдържанието на договорите. Проф. К. Хаджииванов е успял да подведе ПНЕК, а след това и ИС, като е подменилил допустимия срок за покупка със срока на договора. В резултат ИС решава да назначи нов одитор. Останалите близо 300 000 лв. не се коментират, освен че били „висок процент предложени недопустими разходи“. Обърнете внимание на термина „предложени“, а не „установени“ недопустими разходи. Между другото, съгласно чл.9 на Договора, закупеното оборудване е собственост на Възложителя до приключване на проекта. Проектът още не е приключил. Къде е заведено оборудването? А защо договор от 2008 г. досега няма приет научен отчет от ИС е тема на самостоятелен и много важен разговор. Рецензиите са предадени още преди 2 години. Ще добавя, че ръководителят на проекта е от катедрата на зам.-председателя на ПНЕК проф. В.Попов, като едновременно е бил зам.-декан на Физическия факултет. Сега вече е зам.-ректор на Софийския университет, а проф. В.Попов е заел мястото му на зам.-декан. Проф. Попов не само не е излязъл от заседанието, на което е обсъждан проектът, но е бил главният му защитник в противоречие на чл.31 от ЗННИ.

Какъв е резултатът от тази „брилянтна“ операция, станала възможна поради брилянтната манипулация и още по-брилянтната некомпетентост или недобросъвестност на ПНЕК и ИС.

За него научаваме от Протокол 10/29.01.2016 г. т. 10.2. „Поради нормативни ограничения за осъществяване на допълнителен одит, ИС промени решенията“. Казано по-просто, поради незаконността на взетото решение, то се изменя. На одитора се възлага „да отстрани фактолоrическите грешки във финансовото становище по договор ДОО2/90 от 2008 г., констатирани в доклада на комисията по Природни науки с вх. No 94КК/35 от 24.11.2015 r., както и да направи преглед в становището за други такива“.

Ето още едно брилянтно решение. Ясно е, че одиторът няма да коригира доклада си съобразно доклада на Хаджииванов, защото няма какво да се коригира. А какво се крие зад възлагането да потърси „други такива“ (грешки) направо не ми се мисли. Може би му се възлага да се откаже от одитния си доклад и да си направи „самокритика“? Не. Достатъчно е, ако одиторът не направи нищо, а ИС ще се оправдава, че не е получил отговор. Закъде да бърза? От 2008 г. са изминали само 8 години!!! Мандатът на ПНЕК вече изтече. Процедурата за нова комисия тепърва започва. Случаят може да се забрави, или да изтече давност…

СЛЕДВА…

 

 

 

 

Posted in Uncategorized | Leave a comment

ФНИ вчера, днес,… а утре? (4)

Всички знаят, че бюджетните пари за наука са много малко. Поредната графика на финансирането чрез ФНИ по години, включена в отчета на Фонда за 2015 г. и показана на срещата в Големия салон на БАН от проф. Вайсилов, показва нов остър спад, който като нож се забива в сърцето на всеки родолюбив учен и предизвиква справедливия му гняв. Гневът умело е насочен към този, който „не дава пари“, а не към този, който не ги усвоява. От графиката не се разбира колко милиона лева са загубени безвъзвратно? Какво значение има колко пари се отпускат, след като те не се усвояват. При отпуснати по Годишната оперативна програма (ГОП) 18.4 млн. лв Фондът е усвоил само 6,34 млн. лв, като от тях 3,75 млн. лв са дадени по старите университетски проекти ДУНК и то по начин, който заслужава по-внимателно проучване.  Над един милион пък са административните разходи.

А какво става с ГОП? Ами, тя се „актуализира“ няколко пъти в годината, според това какво е свършил и несвършил Фондът и напомня разписанието на влаковете, което според един стар виц служело само за отчитане на закъснението  им.  Годишната оперативна програма, обявена на интернет страницата на Фонда, както и много други важни документи, няма дата на утвърждаване от министъра. За последната актуализация за 2015 г. научаваме от писмо № 1106-64 от 15. декември. В нея пък е записан срок за обявяване на конкурсите: до 30.11.2015 г.(?!).

Как са си представяли проф. Вайсилов и колегите му от ИС обявяването на конкурс, когато още не са съгласували документите си с Министерството на финансите. На 18.12. 2015 г. в МОН пристига писмо на Министър Вл. Горанов, в което за сетен път отказва да съгласува предложението за нов Правилник. Отхвърля основни пунктове в него, смята, че нов правилник не е необходим и на този етап е достатъчно да се направят само изменения в действащия.  Обяснява, че „цитирането на регламентите и позоваването на тях не означава, че са изпълнени изискуемите условия“, че не могат да бъдат клсирани проекти, които не са съобразени с правилата за държавните помощи, че са необходими мерки за предварителен, текущ и последващ контрол, ред на възстановяване на неправомерно получената помощ и още много прости и очевидни неща, които един човек, претендиращ да е Председател на ИС на Фонда би трябвало да проумее от пръв път. МФ посочва също, „че е необходимо проектьт на правилник да се прецизира в правно-техническо и редакционно отношение съобразно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове“. Има ли по-засрамваща и унищожителна критика!

Само 4 дена по-късно (на 22. декември) е получено поредното писмо от Министър Вл.Горанов по повод плащанията за старите договори (2008-2011 г.). В него пише, че „Решението на изпълнителния съвет по т. 4 от Протокол № 2 от 25.09.2015 г.   и респективно заключенията на Постоянните научно експертни комисии (ПНЕК) не мога да приема за правомерно, т.к. то не е съобразено със законодателството по държавните помощи. При наличие на мярка за помощ, която не е съгласувана и одобрена по чл. 9 на ЗДП, считам, че Изпълнителният съвет на фонда и ПНЕК нямат функционалната компетентност да потвърждават съответствието с условията на Регламента по отделни проекти“.

Какво всъщност става? Според отчета основната му дейност била да консултира създаването на нов закон и нов правилник. Точно това, което не е основната му работа. За новия закон вижте статията ми във в. „Труд“ и в Mediapool . Фондът разполага със съгласуван правилник, в който МФ е съгласно да внесе промени. Вместо това, назначеният на 31 август ИС с председател проф. Вайсилов започва да пише съвсем нов правилник. Това занимание е безсмислено предвид предстоящите изменения и допълнения в ЗННИ, които очевидно няма да бъдат приети до края на годината, а и да бъдат, няма да има време да бъдат отразени в новия правилнк и съгласувани. С тях трябва да се съгласуват Насоките, Методиката и др. документи. Време няма. Всъщност липсата на време и паниката, че учените ще загубят парите си винаги са били използвани за натиск за непрецизни (много меко казано) действия. А парите не са отивали по назначение.

Инициативата за писане на нов правилник трябва да започне с анализ на състоянието и с Мотиви. Такива няма. Всичко досега е било лошо, а с новия правилник щяло да стане прекрасно. Може да се очаква, че достатъчно мотиви се съдържат в критичните доклади на АДФИ, Сметната палата, Писмата на МФ, Партньорската проверка от Европейската комисия (Policy Suppert Facilities, 2015), Прокуратурата, вътрешните одити и т.н. Там ясно е казано, че Фондът няма капацитет, че няма авторитет и ниво на компетентност, има съмнения за корупция. Препоръчва се увеличаване на контрола, междинните проверки, финансовите одити, синхронизация с режимите за държавна помощ.

В новия правилник виждаме точно обратното. Междинните отчети както научни, така и финансови в двугодишните договори са премахнати. Базовите организации имат право сами да избират одиторите си. Ако ръководителят на договора не хареса финансовия одит, може да възрази. Ще му се назначи друг одитор, чието мнение е окончателно. Ако не е доволен от научната рецензия, ще му се назначи суперрецензент, който докладва направо на вездесъщия ИС не само рецензията си, но и оценката си за Постоянната експертна комисия (ПНЕК). Ако проектно предложение получи две силно различаващи се оценки, то член на комисията привиква двамата оценители и тримата уреждат въпроса.

Най-големият успех на правилника обаче е в това, че Вайсилов не можа да прокара в него невероятната си идея да класира всички български учени в единен списък по някакви негови критерии, в които влиза импакт факторът на списанието на публикацията, разделен на корен квадратен от броя на съавторите, влиза индексът на Хирш на квадрат, разделен на 10 и още много други непознати досега приноси в наукометрията. Повече за „Вайсилов-факторите“ вижте  и тук .

Тук му е мястото да споделя, че голямото забавяне на правилника се дължеше именно на упоритото желание на председателя на ИС да включи тази класация, като за нея създаде и специална комисия. След всяко нейно изваждане от правилника той собственоръчно я слагаше отново. Нормални мотиви за това желание все още не мога да открия. В крайна сметка в правилника бяха включени минимални наукометрични изисквания, за да се избегне включването на силно некомпетентни личности.

Проф. Вайсилов твърди, че конкурс през 2015 г. не бил обявен, защото МОН решило да се изчакат поправките в ЗННИ. Кой, кога и как е взел това решение, кога и как го е съобщил на Фонда и защо не е отразено в ГОП до края на 2015 г. Вместо това, ясно се вижда, че до края на годината Фондът все още е показвал удивително неразбиране на принципни законови положения по правилника.

Всякакво подреждане на учени по квалификация (особено по безумни наукомеНтрични критерии) е не само невъзможно и вредно. Идеята е основно погрешна, защото най-добрите учени трябва да са бенефициенти на Фонда, а не негови началници. То е и безполезно по една проста причина. В целия правилник няма нито една процедура за избор на членове на ИС, научни комисии и т.н. Има единствено процедура по номиниране на кандидати. Но когато за едно място (напр. за физик в ИС) има номинирани 20 или 50 души от всякакви научни организации, университети, научни и професионални съюзи, от групи учени и т.н. то няма никаква яснота кой и как от тях да избере един. Наукометричните показатели на топ-учените в различните физически науки се различават на порядъци. В резултат, процедурата заприличва на избор на жена на султана с конкурс по математика .

Все пак, струва си да видим какви са наукометричните показатели на действащия изпълнителен съвет. Многократно призовавах проф. Вайсилов да ги обяви на страницата на Фонда заедно с кратки биографични данни. Това е и негово задължение по правилника. За последно обеща да го направи на срещата в БАН.

С какво друго се е занимавал Фондът. Има голям брой договори от 2008 до 2012 г., които са сключени незаконосъобразно. Те са класифицирани в един чисто констативен доклад на Фонда, без да се казва до кого е докладът. Това са труповете от безсмислената и обречена война, която Фондът е водил с националното и европейското законодателство, както и с оторизираните български институции.  За съжаление тази война не спря през 2012 г., а продължава и до днес и засяга и конкурса от 2014 г. , в който са участвали и участват и сегашните структури на Фонда – някои в подготовката и провеждането му, други – с неадекватни проекти, а трети с мълчаливото прикриване на нарушенията. Прави впечатление неадекватното самочувствие, с което ИС се захваща с неща, по които няма никакви пълномощия.

Но за това – в следващата публикация. А дотогава със затаен дъх ще очаквам наукометричните показатели на членовете на ИС.

 

 

 

Posted in Uncategorized | 1 Comment

ФНИ вчера и днес,… а утре (3)

В предишната си публикация поставих въпроса дали „нормотворците” на Фонда знаят какво правят. Отговор може да получим само ако към този въпрос добавим и въпроса защо го правят, както и какво всъщност трябва да правят.

Критики и препоръки към Фонда има във всички проверки и одитни доклади на АДФИ, Главния инспекторат на Министерския съвет, Сметната палата, Върховния административен съд, вътрешни одити и т.н. През 2015 г. бе направена и партньорска проверка (Policy Support Facilities (PSF) ) от Европейската комисия. В нейния доклад между другото се казва:

„Фондът има сложна структура, почти като на финансираща агенция, но без капацитета, процедурите и компетентността, професионално управление и връзка с международни рецензенти. Източници от научните организации твърдят, че конкурсите са нерегулярни, финансирането и прозрачността са на ниско ниво, а процедурите са ненужно бюрократични. Системата функционира на незаконосъобразна основа с непредсказуем бюджет и нерегулярни сесии. Следователно учените не могат да предвидят кога ще имат възможност да се подготвят и кандидатстват за финансиране. Това намалява възможността им да планират и координират изследователската си дейност. Механизмите на заплащане и възстановяване на финансовите средства са също толкова нередовни, с големи забавяния между одобряването на разходите и тяхното възстановяване. Липсва капацитет за дългосрочно планиране. И към всичкото това, обвинения към фонда в корупционни практики, включващи финансиране на слаби проектни предложения и нечестно фаворизиране на имащите тесни връзки с фонда, които силно рушат доверието в националните и международните институции. Ще повторим още веднаж – липсват елементите, които биха изградили доверие и стабилност в научно-изследователската общност.“

В същия дух са и останалите доклади.Няма да ги цитирам. Това би отнело неоправдано много място. Научната общност може да добави още много факти и критики, които са всеизвестни, но по които няма никаква реакция от ФНИ и наблюдаващите го органи и  организации.

През 2015 г. беше внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания. Той беше приет от Парламента през 2016 г. Мотивите му нямаха нищо общо с цитираните по-горе недостатъци. Измененията и допълненията предвиждаха изпълният съвет да се преименува на управителен съвет, а управителят да стане изпълнителен директор. Терминът „насърчаване“ да се замени с „провеждане“, а ЗННИ да се преименува на Закон за научната дейност. И накрая, изпълнителният директор да не се предлага и назначава от министъра, а от управтелния съвет. Подробности могат да се намерят в статията ми „Безкраен фарс с парите за наука“ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5387237 ).  След повече от година интелектуални, политически, а може би и задкулисни усилия законът си остана за насърчаване, разбра се, че няма държавен фонд, който да провежда всичките научни изследвания, изпълнителният съвет си остана изпълнителен, управителят – управител.

Какво се промени? Напразно някой ще търси сближаване с европейското законодателство. Новото е, че управителят вече се избира от ИС и се назначава от неговия председател. А това го прави от управител – прост изпълнител. Ако е послушен, заплатата му ще бъде около 2500 лв. Отдавна има обявен конкурс за управител, но управител няма. Назначен е временно изпълняващ длъжността.

Важно е и това, което не се промени. Единственият европейски акт включен в списъка на релевантните актове е безкрайно остарелият Регламент 2380 от 1974 г. за разпространяване на информация, свързана с научните програми за ЕИО. Рамката за НИРДИ и Регламент 651/2014, регулиращи финансирането на научните изследвания в целия ЕС не се споменават.

Промени се и още нещо, отнасящо се, разбира се, до фундаменталните изследвания. В Допълнителните разпоредби е записана дефиниция за фундаментални научни изследвания. Само че не тази, която е в „изпуснатите“ Рамка за НИРДИ и Регламент 651/2014, нито дори тази прилагана в Съединените щати, а променена по нашенски и изглежда така:

“Фундаментални научни изследвания” са изследвания, включващи експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване.

В Европейските нормативни актове, които имат приоритет пред националните пък пише:

„фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване;

На кой нормотворец му е хрумнало да смени думата означава с изследвания, включващи. На какво основание някой е подвел депутатите да включат невярна дефиниция. На пръв поглед изглежда, че „смисълът е близък“. Само че по истинската дефиниция фундаментални са само тези изследвания, които изцяло удовлетворяват изискванията, докато според фалшивия вариант е достатъчно да се изпълняват само част от тях.

Има още една магическа думичка, която има за цел да превърне всяка човешка и дори нечовешка дейност във фундаментално научно изследване. Това е думичката „свързани“ в комбинацията „дейности, свързани с фундаментални научни изследвания“. Според приетата терминология (Frascati Manual, ISBN 92-64-19903-9 – © OECD 2002), това са съпътстващи необходими дейности, които НЕ са фундаментални изследвания, поради което трябва да се ограничават до минимум.

И ето че отново възниква нашият основен въпрос. Защо този съзнателен хаос е само около фундаменталните изследвания? Защо в Допълнителните разпоредби липсва дефиницията за приложни научни изследвания. Защо Законът за насърчаване на научните изследвания е толкова пристрастен?

Отговорът е много прост и се потвърждава и от други факти. Това не е от любов към фундаменталните научни изследвания, а от любов към парите за научни изследвания.

Фундаменталните изследвания са единственият вид научни изследвания, които се финансират 100% от държавата. Причината е проста и ясна – фундаменталният научен резултат не предвижда приложение, той не може да се продаде. Трудът на създателя му не се заплаща на пазарен принцип. Но фундаменталните изследвания са стратегически важни и трябва да се развиват.

С приложните изследвания ситуацията е друга. Проверката на приложността става на пазара. Пълното финансиране на приложен проект нарушава конкуренцията, създава условия за дъмпинг и т.н. Ето защо допустимият интензитет на държавната помощ е около 50%. Пределно ясно е, че ако един проект за 300 х.лв. (а често пъти за много повече) бъде „пробутан“ за фундаментален, той получава 150 х.лв. неправомерна държавна помощ. Това е нарушение в особено големи размери и се наказва с особена строгост.

Още по-лошо става, когато подаденият проект изобщо не е за научни изследвания, но се финансира като „фундаментален“. Например, различни проучвания, статистики, иновации, оптимизации и т.н. Тогава злоупотребата може да достигне 100 %.

Има и още една вратичка в терминологията. Това е дефиницията на понятието научна организация. Според ЗННИ „Научна организация е юридическо лице, което извършва научни изследвания в съответствие с действащото законодателство“. Кратко, ясно и неточно. Точната формулировка цитирах в предишния си коментар (http://www.mediapool.bg/fond-nauchni-izsledvaniya-vchera-i-dnes-a-utre—chast-ii-news252207.html). Обърнете внимание и на описаните видове научни изследвания, и на използването на приходите от научната дейност. Тази дефиниция не би допуснала вакханалията от 2012 г.

В следващия коментар четете защо нямаше конкурси през 2015 г., кой, как и колко време писа правилник на Фонда и кои са най-великите учени у нас.

СЛЕДВА…

Posted in Uncategorized | Leave a comment