Спорът с Бонч-Бруевич

Това е продължение от “На родна земя“(1) – част от спомените ми “Моят живот”.

Приятно четене

Posted in Uncategorized | Leave a comment

НА РОДНА ЗЕМЯ

Това е друг откъс от “Моят живот”, след връщането ми в България, вече като доктор (кандидат на физико-математическите науки.). Как ме приеха на работа, какъв сблъсък последва с български академик и “представител на съветската наука” и как щяха да ме уволнят. Приятно четене.

Posted in Uncategorized | 1 Comment

Дипломна работа и първа публикация

Това е откъс от спомените “Моят живот”, които пиша. Публикувам го във връзка с навършването на 50 години от първата ми публикация. Нейната история е поучителна и след изминалия половин век. В следващите седмици ще публикувам и други откъси. Приятно четене.

Posted in Спомени, Uncategorized | Leave a comment

Едно мнение за bulgarianscienceproblems.info

Признавам, че не знаех какво се крие зад bulgarianscienceproblems.info.(На официалната страница записан като bulgarianscienceproblems.inf, по-нататък  bsp.)  Ако знаех, щях да напусна по-рано. Защото това, което видях, са lazarinimageproblems.desinfo и lazarinopinion.PR. Може да се нарече и lazarovmanipulation.com. Обявен е и броят на абонатите – 3705, в което число не вярвам.  Колко от тези абонати са учени, или се интересуват от наука, е отделен въпрос. Както и колко от тях знаят, че са включени в списъка. Може да се очаква, че това са активни учени, участващи в оформянето на становища по сериозни проблеми на българската наука (или на научната дейност в България). Това впечатление също не е вярно. В него пишат няколко души, някои от тях – по много пъти за едно и също нещо.

Едва ли някой би обърнал внимание на този сайт, ако не беше имейл форумът, където се провежда дискусията. Тази дискусия, колкото и да е бедна откъм брой автори, обаче не се пази никъде. Нормална дискусия не може да се проведе, ако няма архив, в който по време на обсъждането и след това да се пазят отделните публикации. Иначе няма как да се позовеш на някакъв текст. Подобна кореспонденция Капица наричаше „любовная переписка“. Практиката на сайта показва само, че „переписката“ може и да не е „любовна“.

Единственият архив е в .info сайта, където ЛЛ публикува това, което му харесва, или което сам е написал (което е подкатегория на първото). Има право на това – сайтът е негов. Но защо го нарича дискусионен, когато дискусията е изтрита, а е оставено едно субективно мнение. Каква е тази дискусия с едно мнение. Сайтът се рекламира като място за свободна обмяна на мнения на научната общност, а ЛЛ се представяше единствено като негов организатор. Качеството на дискусията е отделен  scienceproblem, особено когато замества науката с политиканстване. Освен това ЛЛ често прекъсва дискусията, когато започне да не му харесва. Читателят остава с впечатление, че става дума за обсъдено становище от форум от 3700 учени, проведено под вещото ръководство на ЛЛ и дори не се сеща да направи справка в Scopus за научната му дейност. Едва ли някой би обърнал внимание на сайт с име lazarovonbulgarianscience.info.  Това е също толкова подвеждащо, колкото твърдението, че документ, подписан от няколко калпазани с дипломи представлява мнението на всички български интелектуалци. Това си е чиста манипулация. Виждаме я дирекно и в начина, по който ЛЛ обяви  обръщението на 27-те за знаково събитие.

„Историци и културолози  възстават срещу остарялата българска историография и популистко-националистично разбиране на историята.“ тръби ЛЛ. (Пише се въстават, а не въЗстават,но това за специалиста по езика няма значение.) Няма да се учудя, ако утре се окаже, че 3700 интелектуалци са подкрепили обръщението на 27-те техни събратя, или Истанбулската конвенция, без да са разбрали за това.

Обявяването на такива документи и събития за „знакови” странно съвпада по време  с предстоящи или актуални политически активности – напр. подновяването на преговорите с Р. Северна Македония за българската история и език. В такива случаи се внушава по ненаучен начин, че официалният език на Р.С.М. е самостоятелен, древен и не е български. Ако в Р. С. М. обявят за свой офицален език ЕСПЕАНТО, той трябва да се нарече МАКЕДОНСКИ. Странно защо албанците в РСМ все още говорят на албански, като не живеят в Албания. И защо американците на другия край на света твърдят, че говорят и пишат на английски. Не страдат от ниско самочувствие. Българският национализъм пък бил примитивен, а не високо интелектуален, какъвто бил македонският. Българската историография също била остаряла и негодна. Баташкото клане пък било мит. И т.н. Учете се от модерния македонизъм, от Дичев и Дечев. Всеки има право на мнение, но не и правото да го представя като истина, подкрепена от някаква обществена група.

Архивът на bsp.info се състои от три раздела – Избрани постинги, Знакови постинги от архива и Постинги. Не разбрах каква е разликата между тях. Общото е, че и трите не са архиви, свързани с дискусиите. Дискусиите са само мимолетни зрелища. Може би трябва да съм горд, че една моя статия е сред Знаковите постинги. Но не съм, защото е публикувана на моя сайт www.fairscience.wordpress.com , a в сайта на ЛЛ има само линк към нея. Можеше да има четвърти раздел, в който да се съхранява дискусията. Нека там „всем была видна дурь каждого“ (Петър Велики). Като се филтрират нецензурните и неотговарящи на етичните норми публикации. Тогава и пишещите ще внимават повече и тролското поведение ще намалее.

Според мен bsp вече няма право да претендира, че съответства на името си. Сайтът неоснователно претендира да отразява позициите на научната общност у нас, а пропилява и малкото стойностно, което се появява в дискусиите.

Posted in Uncategorized | 3 Comments

За отчета на ФНИ – 2019 (обновена)

Струва ми се, дори съм убеден, че ФНИ вече означава Фиктивни Научни Изследвания. Началото на този процес започна с конкурсите  през 2008 г. и 2009 г., прекрасно описани в книгата на Е. Хорозов „Проектният бизнес и ограбването на науката“, премина през скандалите от 2012 г., които свалиха тогавашния министър С. Игнатов и през провалените конкурси  в „нулевите“ 2013 г. и 2015 г. заради несъответствие на нормативната уредба на фонда и предложените от него конкурси с действащото законодателство. Фондът не само не получи пари за 2013 г., но и плати глоба от 6 млн. лв. Сесията през 2014 г. ще се запомни с нечувани постижения – беше проведен за пръв път конкурс само за фундаментални научни изследвания без да се направи проверка за фундаменталност на изследванията. Една Временнна научно-експертна комисия (ВНЕК) дори прогласува да не прави такава проверка. Най-важният документ – Методиката съществуваше в 3 различни варианта, като нито един не беше легитимен, а последният беше приет в среднощна доба на апокрифно заседание с неизвестен регламент и състав, и без протокол. В договорите пък беше записано, че са само за фундаментални изследвания, без това да е правено. Сред класираните проекти за фундаментални изследвания бяха напр.

– E02/35 – Оползотворяване на вторичен (постконсумативен) полиетилен терефталат от опаковки – одобрени 210000 лв.

– E02/20 – Влияние на аерозолното и газово замърсяване върху качеството на въздуха над населено място в планинска долина – финансиран със 100 000 лв.

– E02/88 – Иновативни био-електрохимични методи за третиране на отпадъчни води

– T02/169 – Производство на висококачествен формалдехид и карбамид–формалдехидни смоли  – проблеми и иновативни решения – финансиран със 195 000 лв.

– T02/100 – Изследване и оценяване на технологични решения в шевната промишленост, одобрени 248 000 лв.

– E02/217 – Традиционни български вина – характеристики и идентификация – финансиран със 198750 лв.

– E02/75 – Светодиодно осветление за по-добро здраве и качество на живот – финансиран с 60000 лв

– ИО2/68 – Методи и технологии за подобряване на достъпа до електронни услуги финансиран с 214500 лв.

– K02/75 – Културна идентичност и енергийна ефективност  при ревитализацията на междублоковите пространства на жилищните комплекси в София – финансиран с 232000 лв.

Бяха одобрени стотици такива проекти. Няма да ги посочвам. Както казва народът, не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е запъртък.

        Имаше проверка от АДФИ, която посочи и потвърди нарушенията, но МОН не реагира. Вдъхновени от липсата на адекватна административна реакция, ръководителите на ФНИ демонстрират неуважението си към законодателството и до сега. ФНИ и МОН жертваха сесията през 2015 г., за да създадат нов правилник. Щеше да е достатъчно да се направят корекции в стария правилник и да се проведе конкурсната сесия, а след това да се прави нов правилник. МФ беше съгласно с такъв вариант и беше посочило какво да се направи. Но ръководството на ФНИ очевидно преследваше други цели.

Групата, която създаде правилника до голяма степен съвпада с комисията „Вайсилов”, която обслужваше Игнатов и в която участваха тогавашният управител на ФНИ Христо Петров, Рангел Гюров, Румяна Христова, Лора Павлова, Ана Пройкова, Николай Витанов, и още знайни и незнайни учени, интелектуалци и лобисти. Някои от тях са известни с нарушенията си като бенефициенти и администратори във Фонда. Великата ѝ идея беше да се създаде единен регистър на всички учени в България и те да бъдат подредени по импакт-фактор (вж. „Нормотворци с импакт-фактор“).  Най-добрите учени, заемащи върха на пирамидата щели да имат право да бъдат членове на ИС, следващият слой – да бъдат членове на НЕК, а „най-некадърните“ – да бъдат оценители и рецензенти. Цялото това безумие се ръководеше от Вайсилов и зам.-мистъра по това време Николай Денков, който дори не отговаряше за ресор „Наука“, а за висшето образование. Никога не бях си представял Айнщайн, Нилс Бор, Дирак или Ландау като членове на ИС на фонд. За Вайсилов по можех да си го представя, особено  ако назначението му зависеше от Денков. Според мен най-добрите учени трябва да бъдат бенефициенти, а не разпоредители с парите на фонда, за което не се изисква кой-знае какъв интелект.  

Тъй като импакт факторът и импакт рангът не са създадени да оценяват личности и качества на научни резултати, Вайсилов се зае и състави допълнителни критерии, които тогава нарекох „Вайсилов-фактори“.  Струваше ми големи усилия да предотвратя тази глупост.  МФ също имаше възражения. Но упоритото преследване на тази налудничава идея доведе до напълно безотговорното проваляне на конкурса през 2015 г. и загуба на милиони левове.

Утешителна печалба за Вайсиловци и Денковци беше списъкът с минимални критерии в края на правилника.

Само след година стана ясно, че правилникът от 2016 г. не действа. Оказа се, че няма достатъчно желаещи за „престижните“ длъжности и за оценители. ИС непрекъснато продължаваше сроковете за записване на желаещи.  Поискаха и оценители от чужбина, но напразно.

Ще дам пример с ПНЕК и ВНЕК по Физика и Науки за Земята. Оказва се, че няма желаещи с необходимия ценз за комисиите по Науки за Земята. Не могат да се намерят 5 души с индекс на Хирш по-голям или равен на 7, които да искат да стават членове на НЕК и да не участват с проекти. Оказва се, че учените предпочитат да се занимават с наука. Затова ИС взел „мъдрото“ и незаконно (без кавички) решение да обедини двете постоянни комисии в една. Обединил и двете временни комисии в една. Както ще видим, членовете на новите комисии също се припокриват. Новите две комисии са от по 5 души – трима физици и двама „Земеделци“. Обръщам внимание, че в отчета за 2019 г. планетата Земя, навсякъде е написана с малка буква – като земя, почва. Но на това никой не обръща внимание.

В Правилника-2016 г. обаче е записано, че ВНЕК и ПНЕК за тематичните конкурси се създават за всяка научна област.

Дребна работа ли е това? Не е. Защото става дума за различни научни области, а изискванията към членовете по различните научни области са различни.

Нормално е да се очаква, че ръководството на ФНИ ще се опита да привлече по-високо квалифицирани учени. Вместо това от 28 май 2019 г. е направено изменение в Правилника и критериите за научна квалификация са занижени. За физиката вече се изискват 20 научни публикации, от които поне 15 научни статии в списания с импакт фактор или импакт ранг, индекс на Хирш 6. За науките за Земята числата са съответно 20, 10, 5. Индексът на Хирш е намален с 2 единици. Нещо повече, снема се изискването за всяка научна област да има по една ВНЕК и една ПНЕК. С решение на изпълнителния съвет може да обединява две ПНЕК в една. Ръководството на ФНИ само си създава правилниците, само си ги променя и само си ги нарушава. А за незаконното обединение преди промените в правилника никой не обръща внимание.

Само че пак не си свършили работата. Забравили да разрешат обединяването на ВНЕК (чл. 35 ал.3). И ВНЕК отново е незаконна.

            Отчетът за 2019 г. показва, че порочната схема от 2014 г. за неправомерно финансиране на нефундаментални изследвания като фундаментални още действа, макар и по-прикрито.

            Един поглед към посочените от ФНИ като най-добри проекти, показва, че те не са и не могат да бъдат за фундаментални изследвания. Ето някои от тях:

– ДН17/22 от 2017 г. – Оползотворяване и приложение на отпадъчни материали от етерично- маслената индустрия за „зелен“ синтез на метални наночастици

-ДН09/5 от 2016 г. – Интегриран подход за получаване на чист водород с оползотворяване на парниковия газ СО2

– ДН09/17 от 2016 г. – Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики

– ДН16/11 от 2017 г. – Топлинни свойства на почви при различни начини на земеползване и мелиориране.

-ДН 04/7 от 2016 г. – Изучаване структурата и динамиката на атмосферния граничен слой над комплексна орография и градска среда

-ДН 04/5 от 2016 г. – Геохимични промени в състава на органичното вещество в насипища на зточномаришкия басейн

Интересно е да се види съставът на ВНЕК и ПНЕК за проекти с фундаментални изследвания. За пример ще взема комисиите по физика и науки за Земята. Съставите на комисиите са сменени по средата на 2019 г.

ПНЕК с мандат 12.04.2019–31.03.2021 г. е в състав:

Професор дн Мирослав Вергилов Абрашев – СУ „Св. Климент Охридски“, София

Професор дн Пламен Костадинов Петков – ХТМУ, София

Доцент д-р Светослав Михайлов Колев – Институт по електроника, БАН, София

Професор д-р Йордан Иванов Кортенски – МГУ „Св. Иван Рилски“, София

Проф. дн Румяна Василева Вацева – Национален институт по геофизика, геодезия и география,   БАН

В предишния състав с мандат 01.04.2017–31.03.2019 г. вместо проф. Р. Вацева е била проф. д-р Марияна Николова. Това е цялата разлика.

Съставът на ВНЕК пък включва:

Доц. д-р Светослав Михайлов Колев – Институт по електроника, БАН;

Проф. дн Пламен Кoстадинов Петков – ХТМУ, София;

Доц. д-р Юлия Любомирова Генова – ИФТТ, БАН;

Доц. д-р Александър Кирилов Здравков – МГУ „Св. Иван Рилски“, София

Доц. д-р Тодор Стефанов Петров – ТУ, София;

Двама от състава на ВНЕК са членове на още два състава на ПНЕК (2017-2019 и 2019-2021 г.). Разликата между физиците във ВНЕК и двете ПНЕК е в това, че в ПНЕК е М.Абрашев, а във ВНЕК – Ю. Генова.  Сред тези хора не виждам нито един физик и нито един от Науки за Земята, който да е извършвал фундаментални научни изследвания.

     Изглежда физическото племе е на изчезване, щом не могат да се намерят повече от 4 физици за 3 комисии. Може ли едни и същи хора да приемат проектните предложения и след това да приемат отчетите по тях?

      Поинтересувах се какви са наукометричните показатели на новия член от Науки за Земята проф. дн. Р. Вацева. Според Scopus, тя има 10 публикации, 33 цитата и индекс на Хирш = 3. А минималните изисквания са за Хирш = 5. Това означава, че тя няма право да бъде член на ПНЕК.

Възниква и още един въпрос – как само с 10 публикации в списания с импакт ранг и по-малко от 33 цитата Вацева е станала и доктор на науките, и професор. Как гласува за проектите по физика заедно с колегите си физици, които имат Хирш от 6 нагоре и поне 15 публикации с ИФ или ИР.

Има ли кой да разгледа тези въпроси в МОН, Административната прокуратура и Парламентарната комисия?

Posted in ФНИ, Uncategorized | Leave a comment

Да говорим и пишем както си поискаме

Статията във в. ТРУД прочетете тук .

Posted in Uncategorized | Leave a comment

За словореда, пълния и краткия член в българския език

Статията, публикувана в сп. НАУКА бр. 1 2019 г., четете ТУК.

Posted in Uncategorized | Leave a comment

И така до административен разврат

Още за измененията в Правилника на ЗРАСРБ четете тук

Posted in Uncategorized | Leave a comment

За новия проект за Правилник на ЗРАС

Три месеца след като беше приет последният му вариант Правилникът на ЗРАС се оказа негоден в най-рекламираната му част – минималните национални изисквания. Изглежда, за някои кандидати те са се оказали над максималните им възможности и сега се правят промени със същото безочие, с което бяха въведени предишните критерии.

Помислете сами. Точките за статия вече няма да се делят на броя на авторите ѝ, защото  научната дейност била колективна и с подобно делене не се установявало участието на всеки съавтор.  Дотук добре. Само че по новите правила сега всеки получава всичките точки за цялата статия. Всички получават пак по равно, само че многократно повече! Това било оценка на качеството на научния продукт. 

Повече за новия Правилник на ЗРАСРБ четете тук.

Posted in Uncategorized | 2 Comments

Наука с минимални изисквания

Статията представлява мое становище относно новоприетия ЗРАСРБ и проекта   за негов Правилник.  Публикувана е в сп. “Наука” кн. 3 2018 г. Към текста–>

Posted in Uncategorized | 2 Comments