ФНИ вчера и днес, а утре?

 

КОМЕНТАР 1.

За мен е удивителна липсата на интерес към това, което става с финансирането на научната дейност у нас, и в частност с действията и бездействията на ФНИ. След големите скандали през 2012 г. научната общност изпадна в продължителна апатия, за разлика от определени управленчески, лобистки и кариеристични кръгове, които се акивизираха и умело се възползваха от голямото обществено очакване за промени, за да имитират реформи и да манипулират общественото мнение.  Фанатичната вяра в митичната сила на редактирането на член от закона или правилника е над всичко. Нормотворчеството става опиум за народа! И както винаги става в такива случаи здравият разум отстъпва пред халюцинациите.  Всеки, който получи някаква власт, получава и поредната доза реформаторска дързост. И чувството за безотговорност и недосегаемост.

Конкретният повод в случая са двете срещи на председателя на ИС на ФНИ проф. Г. Вайсилов в Големия салон на БАН за обсъждане на отчета на ФНИ за 2015 година и на обявените два нови конкурса за 2016 г. Опитах се да изкажа мнение и да задам въпроси, но обстановката очевидно не предоставяше такива възможности. Те не се вместваха в пиар акциите.  Например, на въпроса ми защо се забранява само на ръководителите на договори от 2014 г. да ръководят  проекти през 2016 г. отговорът на проф. Вайсилов беше, че това било решение „по целесъобразност”. На повторния ми въпрос какви са мотивите за подобна „целесъобразност“, беше повторено, че мотивите били по целесъобразност. На въпроса ми дали фундаменталността на научните изследвания може да се установи на ниво административна проверка, преди да се прочете самото проектно предложение, не получих отговор. Не получих отговор и на въпроса какво предвижда процедурата, ако един от оценителите приеме предвидените изследванияза фундаментални, а другият е на обратното мнение. Според приетата процедура трети оценител се назначава при разлика от поне 15 точки, а оценката за фундаменталност не се извършва с точки, а с аргументирано ДА или НЕ. Дадох за пример проекта от 2014 г. в който участваше самият проф. Вайсилов, и в който се работи по пречистване на метан като гориво – нещо, което според мен не е фундаментално научно изследване. Отговорът гласеше, че проектът е проверен и приет. Само че ВНЕК, която е разглеждала проектното предложение, изобщо не е правила такава проверка; дори е гласувала да НЕ го прави.  Обърнах внимание, че в Експертната карта има оценка за съответствието на проектното предложение с Националната стратгията за наука. Запитах как един чуждестанен оценител ще оцени с число от 0 до 5 това съответствие. Ще му бъде ли предоставен преведен пълният текст на нашата национална стратегия и дали той ще го проучи внимателно? А подлежи ли изобщо такова съответствие на числена оценка? Отговорът беше, че това било изискване на ЗННИ. Това е така, но нима всички изисквания на ЗННИ са включени в таблицата за експертна оценка? И има ли разлика между изискване (което не подлежи на числена оценка) и критерий за качество на научно изследване. Какво всъщност се оценява?

Не са забравени и „регионалните, националните и европейските приоритети в областта на научните изследвания“, сред които са

„-създаването на нови научни знания

– насърчаване на технологичния трансфер и развитието на природните, техническите, хуманитарните и обществените науки и иновациите;

– решаването на важни проблеми в областта на икономиката, образованието, селското стопанство, екологията, обществените процеси, човешките ресурси, сигурността, отбраната и здравето.“

Какво регионално, национално или европейско има в задължителното за всяко научно изследване създаване на нови знания? А как си представят създателите на тази експертна карта насърчаването на технологичния трансфер и иновациите чрез фундаментални научни резултати. Та иновациите са точно тази дейност, която не създава, а прилага знания. Решаването пък на „важни проблеми на икономиката, селското стопанство, сигурността и отбраната“ чрез фундаментални изследвания е такава новост, че заслужава да бъде патентована. А какво даще кажем за фундаментални научни изследвания „за създаване на водеща индустрия и търсене на решения на обществени предизвикателства“? За това също се дават до 5 точки.  Така двата раздела досега неконтролируемо и недоказуемо дават или отнемат до 10 точки, с което могат да решат съдбата на проекта. Обикновено диапазонът на оценките, в който се вместват финансираните проекти, е около 5-7 точки.

Какво да кажем за критерии в Експертната карта, които по-скоро са за „нефундаменталност” на изследванията. Може ли от едно фундаментално научно изследване, което задължително не предвижда каквото и да било използване или търговско приложение, да се изисква да развива икономиката на страната.

Имах и други въпроси и коментари, които не могат да се опишат в такова кратко изложение. Затова ще се опитам да дам своята гледна точка по тях в поредица от коментари на моя блог https://fairscience.wordpress.com. Тъй като въпросите са твърде разнообразни, няма да следвам някакъв определен ред.

Още сега обаче ще поставя основния въпрос: Защо се обявява конкурс само за фундаментални научни изследвания? Нима Националната стратегия не предвижда развитие и на приложните изследвания, или те са по-маловажни за икономиката, селското стопанство, сигурността, отбраната и здравето?

Предполагам, че знам отговора и той не е свързан с голяма любов към фундаменталната наука. Но за това по-нататък

София, 12.07.2016 г.

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

One Response to ФНИ вчера и днес, а утре?

  1. Pingback: ФНИ вчера и днес,… а утре (3) | fairscience

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.