Проект за Правилник на ФНИ-2015 г. (обновена 09.11.-14’00 часа)

Проекта на подготвяния Правилник на ФНИ можете да видите тук .

Върху него съм нанесъл някои свои бележки, които може да не отчитате при четенето. Те са  коментирани в този постинг по-долу.

Структурата на фонда остава същата, защото така е записана в ЗННИ. Отдавна е известно, че ЗННИ е може би най-лошият закон в своята категория. Една година се оказа недостатъчна, за да се приеме нов закон, или поне да се промени действащият. А катастрофите идваха една след друга и засягаха всички правителства и администрации на МОН от 2006 г. насам.

Провалите през 2008 и 2009 са описани в книгата на проф. Е.Хорозов и до ден днешен се четат “с удоволствие”, също както Бай Ганю чете “Бай Ганю” и казва (в прочутата карикатура на И. Бешков) “Ама вагабонтин, ааа...”.

Последва Игнатово-Гюровската сесия от 2012 г. През 2013 г. беше назначен нов ИС, който започна борба…със законодателството, и естествено, загуби битката. Обявеният конкурс не беше финансиран и беше безславно закрит през лятото на 2014 г., като беше платена глоба от 8 млн. лв. Годината ще се запомни и с Милошевия правилник на фонда, който не беше съгласуван с МФ и по който МФ отказа да  дава пари. Същият ИС, който не направи нищо през цялата 2013 г., обяви конкурсите през 2014 г. Трябваше да се намери/направи нова пробойна във финансите на фонда, за да може паричният поток да не се отклони от “правилната посока”. Докато през 2012 г. фондът беше пробит през “научните организацийки”, през 2014 г. дупката се отвори през финансирането на вида научни изследвания. Конкурсът бе обявен само за фундаментални научни изследвания (единствените, за които се допуска 100% интензитет на държавната помощ, приложните се финансират 50%), но проверка дали проектите отговарят на това изискване, не бе направено.

В резултат, използуването на пластмасата на употребявани бутилки, производството на формалдехид, проверката на земетръсна устойчивост и т.н. бяха класирани като фундаментални.

ВНЕК по Нови материали и технологии, предвождана от проф. В. Попов, дори гласува по негово предложение да не се прави проверка дали изследванията са фундаментални. На подаденото от мен Особено мнение и досега няма отговор. Същият В.Попов и досега си е зам.-председател на ПНЕК по Природни науки. Сега на всички ПНЕК-ове е възложено да проверят финансираните проекти дали са фундаментални. Какъв ли ще е резултатът??? Ще познаете ли?

Какво е новото в структурите. Една заблуда, че вината за провалите е в ниската научна квалификация на членовете на ИС и НЕК. Всъщност, аз не виждам особена разлика в научната квалификация на предишния и настоящия ИС. Не виждам разлика и в начина на номиниране. “Привиждат” ми се обаче други подобия и свързаности.

Един въпрос с повишена трудност: колко пъти беше сменян съставът на ИС. През март 2015 г. изтече мандатът на ИС. Обърнете внимание – мандатът на  ИС като цяло, а не на отделни негови членове. И беше назначен нов ИС (Заповед № РД09 – 385/30.03.2015 г.), в който проф. В.Енчев не бе включен, а друг член нямаше право да заема тази позиция като директор. Последва нова Заповед № РД09 – 443/07.04.2015 г., която не само поправи грешката с директора, но и възстанови проф. Енчев, като подмени и още членове на ИС. И Енчев стана отново председател на ИС, без да има право на два последователни мандата. Няма съмнение, че след като е бил председател през първия мандат на ИС, заемането на същата длъжност през следващия мандат на ИС е недопустимо. Този ИС бе освободен/уволнен от министъра със Заповед № РД 09-1226/31.08.2015 г. Със същата заповед е назначен и нов ИС в състав:

Проф. д-р Диана Илиева Копева
Проф. д-р Георги Цветанов Момеков
Чл.кор. nроф. дмн дтн Красимир Тодоров Атанасов
Чл.-кор. проф. дфн Костадин Ганчев Ганев
Доц. д-р Анелия Венева Янчева
Проф. дхн Георги Николов Вайсилов
Проф. дтн Емил Костов Николов
Проф. д-р Велизара Иванова Пенчева
Златина Димитрова Михайлова – Карова – представител на МОН

Познайте колко време се е задържал този състав. Отговорът е – 3 дена. Със Заповед РД 09-1246/03.09.2015 г. от състава са освободени ТРИМА, и са заменени с други. Аргументацията не се нуждае от коментар: “във връзка с постъпило писмо за оттеrляне на предложение от ректора на
Русенския университет „Ангел Кънчев” с вх . № 0405-126/02 .09.20 15 r . и с оглед осигуряване на балансирано представителство на научните направления”.  Обърнете внимание, че със същата аргументация е назначен и първоначалният състав. Напразно ще търсите в заповедите от кои научни организации/университети са членовете на ИС и коя научна област представляват. А те трябва да са представители на научната общност, а не на някой ректор, който да ги предлага и оттегля.  Така или иначе, “за сега” съставът е този, който е на сайта на ФНИ.

  • Добавено след 12’00 часа на 08.11.2015:

И още нещо, което се премълчава. В деня на първото заседание на ФНИ е имало бомбена заплаха. Наложило се е министърът на МВР да “оказва логистична помощ”, като осигури друго място за провеждане на заседанието. Играта очевидно загрубява. Очаквам компетентните органи да си свършат работата.

Междувременно имаше редица проверки и одити – 3-4 вътрешни проверки от МОН, Проверка от АДФИ, Доклад на Сметната палата, Партньорска проверка от ЕК   ( Full report – Peer Review of the BG RI system under the PSF ), Писмо от министър Вл. Горанов и др.  Единодушното мнение е, че фондът няма достатъчен научен и административен капацитет, липсва доверие в неговата работа, процедурите са неубедителни, има сериозни съмнения за корупция. Липсва адекватен контрол!Какво повече?

  • Добавено на 09.11.2015 в 14’00

Тук не е място да правя подробен анализ. Писал съм писма и доклади до министъра и до анонимните комисии, които работят върху правилници, насоки, методики и т.н. Външните проверки само потвърждават написаното, но… следва отговор “МОН”= Мълчание и Отново Нищо. И все пак, кипи някаква дейност.

Някой иска да “спаси парите за наука”, като получи по-голямата част от тях. Проекти се ловят най-лесно в мътна вода.

Публикуван е Правилникът за оценка на научната дейност….(известен като Правилника по чл. 7а от ЗННИ). В тон с изискването за висок научен капацитет  на комисията, която ще проверява най-великите учени, пред членовете й се поставя условието да имат h-индекс различен от нула! Под нулата няма как! А ако не споменем h-индекса, ще се загуби наукообразието и използването на “съвременната наукометрия”. Все ще се намери наш човек с h=1, т.е, с една цитирана веднаж публикация. Други критики към този правилник вж. в цитирания PSF Report. По принцип PSF приветства създаването на подобен правилник за оценка, само че… четете в самия доклад.

Що се отнася до номиниране на кандидати за членове на ИС, ПНЕК, ВНЕК и т.н. чрез класиране на българските учени от някаква комисийка, и то по антинаучни/антинаукометрични и неаргументирани с нищо критерии, това надхвърля и най-налудничавите и користолюбиви идеи. По-подробно за тях писах преди две години в към Нормотворци с импакт-фактор и Власть ума не прибавляет. Накратко, научно доказано е в много наукометрични публикации, че импакт-факторът не може да служи за оценка на учен. Терминът “индивидуален ИФ = ИФ/N (N е броят на авторите на статията)” е една голяма глупост. Очевидно по-голяма глупост е въвеждането на Вайсиловия фактор, който е равен на глупостта “индивидуален ИФ“, умножен по корен квадратен от N.  Дори може точно да се каже, че е корен от N пъти по-голяма. 

Много моля, който намери в световната литература такъв критерий за оценяване на учен, да ме уведоми срещу скромно възнаграждение! Който пък намери класиране на учени от някакъв фонд по този критерий, да ме уведоми срещу по-голямо възнаграждение. 

В оценката на учения е включен и индексът на Хирш h. Само че в странната комбинация h*h/10.  Защо h e на квадрат и защо се дели на 10? По кого е напасвана тази формула? Може ли човек, който се смята за учен, да пише формули без да обяснява?  

Останалите критерии се отнасят до броя публикации, отчитането на монографии, и най-важното – отчитане на научния принос в тях според това дали са издадени у нас или в чужбина (Македония, Албания, Молдова…). И това, което е “черешката на тортата”, е условието, ако се избира чуждестранен рецензент, да се изискат от него подробни данни и да се сравнят с последния класиран в българския поминик с право да бъде рецензент/оценител.

Всичко това обаче ще стане в светлото бъдеще. А дотогава, както е записано в заключителните разпоредби, оценителите ще се определят по ред, определен от ИС, а ИС ще бъде в този си състав.

СЛЕДВА

Advertisements
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.