За Насоките към конкурсната сесия 2014

Най-напред искам да направя една уговорка. Написаното по-долу е взето от официални източници, а не е мое лично мнение. Мое лично мнение обаче е, че същствува опасност рецензентите и НЕК да не са добре запознати с правилата и/или да не се съобразят с тях, което да се окаже в ущърб на стриктно написаните проекти, напр. ако започнат да дават точки за оксиморона приложимост на фундаменталните резултати. (Това ми напомня за Наполеон. Когато го запитали защо не напише ръководство за водене на война, той отговорил: „Ще има разбити генерали, които ще се оправдават, че са се водили от моите указания”. )

В Насоките ясно е записано, че ще бъдат финансирани само проекти за фундаментални научни изследвания с интензитет на безвъзмездната помощ до 100%. В Правилника пък е записано, че Фондът подкрепя дейности, програми и проекти за насърчаване на научните изследвания в научните организации в Република България. От това следва, че дефинициите на понятията фундаментални изследвания и научна организация са много важни. Те са свързани пряко и с интензитета на безвъзмездната помощ. За съжаление, в Насоките са дадени определения, които може да се окажат подвеждащи. Дефинициите са дадени в Регламент 800/2008г., който е основният документ с пряко действие у нас и с приоритет спрямо всички други национални закони.

В Насоките за фундаментални научни изследвания е записано:

„Фундаментални научни изследвания“ са експериментални или теоретични дейности, предприети с основна цел за придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се цели каквото и да било пряко търговско приложение или използване.

В Регламент 800/2008 е записано „почти същото”:

„Фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическоприложение или използване. (Официален вестник на Европейския съюз/09.08.2008)

Разликата между търговско и практическо приложение е голяма.

Не разбирам кой, как и защо се е решил да ревизира европейски нормативен акт. Естествено, че никой от колегите, подготвящи усърдно проектите си, не би започнал да сравнява текстове от подобен вид дума по дума. Той обаче може да се окаже лошо изненадан, ако в проекта си спомене за практическо приложение, въпреки че търговско приложение проектът му няма и не предвижда. И това да бъде достатъчно за отстраняване на предложението му. Обръщам внимание, че предлагането и/или поддържането на патенти е недопустимо. Също така, образованието и обучението, както и различни видове проучвания, НЕ са фундаментални научни изследвания (вж. Ръководството на Фраскати, гл.2, което е „правилник за приложение” на Регламент 800).

Аналогична е ситуацията с понятието научна организация, която според Насоките и ЗННИ (откъдето е взет текстът) е юридическо лице, което извършва научни изследвания в съответствие с действащото законодателство. Тук трябва да се има предвид, че в действащото законодателство водещо е определението в Регламент 800:

„Научно-изследователска организация” означава институция като университет или научно-изследователски институт, независимо от правния й статут (учредена по публичното или частно право) или начин на финансиране, чиято основна цел е да осъществява фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие и да разпространява резултатите от тях посредством преподавателска работа, публикуване или трансфер на технологии. Всички печалби трябва да се реинвестират в тези дейности, в разпространението на резултатите от тях или в преподавателската работа; предприятия, които могат да оказват влияние върху тези институции в качеството им, примерно, на акционери или членове, не могат да получават преференциален достъп до научно-изследователските възможности на съответната институция или до създадените от нея маучно-изследователски резуктати.

Обърнете внимание, че иновациите не влизат в определението за научнаа организация.

Имайки предвид всичко казано по-горе, ИС би трябвало ясно да обясни смисъла на критериите за допустимост и оценка. Така напр. в Таблицата за оценка на проектните предложения будят недоумение следните критерии:

 

4.1. Значимост на решаваните научни проблеми за икономиката и обществото

4.2. Принос за развитието на съответната област от науката или практиката

4.4. Възможност за трансфер на знания и технологии

Колкото по-високи са оценките по тези критерии, толкова по-нефундаментално е изследването.

Това, че изследванията не са фундаментални, не ги прави по-малко значими или по-малко интересни. Просто, те не са за тази конкурсна сесия. Както казва Файнман, има много хубави неща, които не са наука, например любовта!

Advertisements
This entry was posted in ФНИ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s