За мен

Аз съм Димитър Пушкаров, професор, доктор на физико-математическите науки.

Роден съм в София през 1942 г.  Женен съм и имам 2 прекрасни, вече големи дъщери Ива и Калина. Жена ми Елена е също професор по физика, доктор на физическите науки, носител на високи наши и международни награди. Но този блог е за мен и затова няма да обсъждам тук нито нея, нито дъщерите си.

Обичам науката, литературата, музиката. Ценя честността, справедливостта и човешкото достоинство. Не понасям клеветниците, доносниците, плагиатите, паразитите и гласно съм изказвал мнението си за тях, каквото и да е струвало това на мен и семейството ми. Ненавиждам демагогията. Никога не съм бил нечие протеже и не съм се ползувал от покровителство. Уважавам професионализма, оригиналността, творческия подход, личната свобода и чувството за отговорност.

Произхождам от стар род, чиито корени (по бащина линия) се проследяват ясно до 1750 г. (40 години преди Френската революция). Сред дедите ми се откроява Неделчо Ив. Пушкаров, учител,  народен представител във Велико и две обикновени народни събрания, съратник на Стефан Стамболов (вж. напр. “Ст. Стамболов. Личен архив“) и приятел на П.Р. Славйков. Събира народни пословици и умотворения (издадени в книгите: Неделчо Ив. Пушкаров, “Спомени из живота ми и Мъдри мисли и изречения”, печатница Асен Паничков 1935 г. и “1500 ценни зрънца”, 1941 г.). Дядо ми, Христо Пушкаров също беше учител, основател и спонсор на училището и читалището на родното си село Крамолин (Севлиевско). По майчина линия трябва да спомена брата на баба ми Пеню Попкръстев, летец, участвувал в първите боеве над Одрин през Балканската война (1912 г,), когато самолетът за пръв път в историята на човечеството е използуван за военни цели (http://www.militarymuseum.bg/Polkove/vch.html или http://www.militarymuseum.bg/Pages/Military%20history/Polkove/polkove.html , ВЪЗДУШНИ ЧАСТИ). Негов е и първият междуконтинентален  полет, първата бомбардировка над противников кораб в открито море и др. Той е и първият директор на въздухоплаването у нас. При един от бойните му полети самолетът се поврежда, той с последни усилия го насочва към българската част на фронта и скача от него (разбира се, без парашут), за да умре на българска земя. Целият изпотрошен от падането, успява да се оправи и отново да лети!!! Вуйчо ми, полковник Петко Попганчев е известен пилот с много международни награди за висш пилотаж, прочут също така и с феноменалното му прелитане под Стамболовия мост във В. Търново.

Благодарен съм на тези фигури от миналото, защото те са ми давали сила и воля в не малко трудни моменти от живота ми и са ме научили да обичам страната и народа си.

Advertisements